Психоаналитичната психотерапия може да бъде разгледана като дълбинен и дългосрочен метод за изследване на личността, за осигуряване на подкрепа и за по-добро разбиране на широк кръг проблеми и трудности, засягащи психичния живот на човека. Тя се основава на психоаналитични идеи, поставени от влиятелните за времето си мислители Фройд, Мелани Клайн, Уилфред Бион и обогатени от техните съвременни последователи. Тези идеи носят разбирането, че всички преживявания, спомени, фантазии и сънища разкриват несъзнавани страхове, желания и конфликти. Смята се, че тези процеси са недостъпни за съзнанието и могат да бъдат проследени до най-ранните отношения със значими хора. В тази връзка психоаналитичната психотерапия осигурява сигурно пространство, в което на човек се дава възможността да се срещне с непознати свои аспекти, да ги свърже с настоящи и минали затруднения и да получи едно по-цялостно разбиране за себе си. В хода на този процес много от емоционалните преживявания на пациента се съживяват наново, с разликата, че насреща стои психотерапевт, който може да ги чуе и преведе по нов начин. Това артикулиране облекчава психичното страдание и отваря възможности за личностно развитие.

Психоаналитичният процес включва регулярни сесии с психотерапевта (провеждащи се между веднъж и четири пъти седмично), обикновено лице в лице, в рамките на 50 минути. Протича в свободен формат, така че пациентът сам задава темите, споделяйки мисли и чувства, които го вълнуват към момента. Психотерапевтът от своя страна слуша, отразява и прави връзки между преживявания от наратива на пациента. Двамата работят като партньори, които изследват динамиката помежду си и ролите, които психичното на пациента им отрежда да изпълняват. Ангажирането в този процес е сериозна задача, поради влагането на много лични ресурси и средства, както и поради потенциалната среща с болезнени и смущаващи преживявания. Въпреки това психоаналитичната психотерапия се смята за един от най-ефективните способи за постигане на осъзнатост и увереност в личните избори и решения.

Подходът може да бъде в помощ на хора, които:

  • имат усещането, че се сблъскват със сходни или повтарящи се проблемни ситуации,
  • страдат от телесни симптоми, за които няма медицинско обяснение;
  • не се чувстват „себе си“ и имат въпроси за идентичността си;
  • имат притеснения, свързани с личните и/или професионалните си взаимоотношения;
  • преживяват трудности, свързани с приемането на раздяла/загуба;
  • забелязват у себе си страхове, които ги карат да ограничават интересите и дейностите си;
  • искат да разберат повече за себе си и за вътрешния си свят;